Интересно
В последните десетилетия в световен мащаб все повече се обръща внимание на опазването на околната среда и стремеж към намаляване на вредните емисии. В тази връзка електрифицирания железопътен транспорт, въпреки че изграждането и поддържането на железопътните линии е по-скъпо от това на пътищата, се явява най-логичната алтернатива, тъй като е по-малко енергоемък от автомобилния, защото триенето между релсите и колелата на влаковете е много по-слабо, отколкото между пътната настилка и гумите на автомобилите.
Идеята за използване на електрическата енергия за транспортни цели е възникнала още през 1834 г., когато американците Девенпорт и Кук вграждат в малък вагон магнитоелектрически двигател и го захранват от галванични елементи.
По същото време руският физик Б. С. Якоби построил електромагнитен двигател, с помощта на който задвижил лодка срещу течението на река Нева.
През 1879 г. руският инженер Пиротски вгражда електрически двигател в конния трамвай в Санкт Петербург и го захранва от източник извън него. Захранването е ставало от двете релси, които са били изолирани една от друга и от пътното платно. Същата година на берлинското изложение е демонстриран вагон с електрически двигател.
През 1885 година в канадския град Торонто е построена и пусната в експлоатация трамвайна линия, при която за пръв път се прилага контактна мрежа, подобна на използваната днес.
В България първият електрически трамвай е пуснат на 25 януари 1901 г. в София. През 1942 г. край София е открита първата тролейбусна линия, а от 1950 е въведен като градски пътнически транспорт.
Първият електрифициран ж.п. участък в България е пуснат в редовна експлоатация през 1963 г. Дължината му е 156 km, съоръжен е с 4 (четири) тягови подстанции и свързва градовете София и Пловдив.